Skype изцяло се прехвърля в електронния облак

Още с появата си Skype използваше P2P принципа и осъществяваше връзките директно между потребителите. В архитектурата на Skype се използват супервъзли, в ролята на които влизат потребителски компютри с достатъчно мощен хардуер и бърза връзка с Глобалната мрежа. Именно през тях минава трафика на другите участници в P2P мрежата, като възможността да се изключи супервъзела на своя PC се появи във версия Skype 3.0. От месец декември 2010 година компанията Skype започна да помества някои супервъзли в електронния облак Amazon EC2.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Microsoft закупи Skype и продължи започнатото. През 2012 година софтуерният гигант почти изцяло прехвърли супервъзлите в своите сървъри, които са част от електронния облак Azure.
По този начин, през 2012 година се осъществи глобална централизация на инфраструктурата: вместо през около 48 000 P2P супервъзела, трафикът на Skype минава през приблизително 10 000 мега-супервъзли, хоствани от Microsoft. Корпорацията обясни, че по този начин "значително се повишава безопасността на системата и качеството на услугата, с оглед рязкото увеличаване броя на потребителите". Един супервъзел в старата система можеше да обслужва около 800 потребителя, а новите възли на Microsoft поддържат до 100 000 връзки.

Пълното прехвърляне на супервъзлите в електронния облак Azure и тяхното превръщане в мега-супервъзли станаха най-кардиналната промяна в инфраструктурата на Skype в цялата история на тази онлайн-услуга.

А Microsoft се наложи да опровергае обвиненията, че тези промени са направени, за са се осигури на специалните служби по-удобен достъп до кореспонденцията на потребителите. Корпорацията подчерта, че при прехода към новата архитектура не се предвижда мониторинг и запис на комуникациите.

През 2012 година директорът по разработка и управление на Skype Марк Жилет обясни, че супервъзлите са необходими само за да могат отделните клиенти на Skype да се открият в мрежата и да направят връзката, а след това обменът на данни се осъществява директно между тях. Но супервъзлите участват в комуникациите при някои специфични случаи, като например конферентните връзки, при които възелът получава видео от всички участници в конферентната сесия и го препраща в мрежата - нещо за което е необходима голяма пропускателна способност.

В наши дни, през 2016 година виждаме, че Microsoft вече завършва прехвърлянето на цялата инфраструктура на Skype в електронен облак. В корпоративния блог на Skype се появи съобщение, което обяснява защо се налага миграция на цялата структура в електронен облак. Microsoft обясни, че по този начин се осигурява много висока стабилност на връзката, особено при обмена на файлове и видеочата, и особено за последните нововъведения - мобилните конферентни връзки, Skype-преводача и Skype-ботовете.

Очевидно е, че тези функции няма как да работят с обикновена peer-to-peer архитектура без централни сървъри. Така например, досега обменът на файлове можеше да стане само ако изпращачът и получателят са едновременно онлайн. В новата версия на клиента е възможно да се изпрати файл, дори и ако получателят не е онлайн - той ще го получи, когато излезе на линия. Именно това е сигурен признак, че вашият Skype използва електронен облак.

"Преносът на инфраструктурата в електронния облак продължава и не е завършена напълно" - каза вицепрезидентът на Skype и Skype for Business Гурдийп Пал (Gurdeep Pall). Той добави, че са възможни прекъсвания в работата на Skype, включително загуба на синхронизация и забавяне на съобщенията. Той препоръча ма всички потребители да инсталират последната версия, в която тези бъгове са оправени и се използва новата облачна структура.

[You must be registered and logged in to see this image.]

А във връзка с миграцията към новата инфраструктура изцяло се променя поддръжката на различните версии на Skype за различните операционни системи.

Така например, в новата версия на Skype за Linux, която излезе преди седмица, са указани следните системни изисквания: Ubuntu 10.04+, Debian 6.0+, Fedora 16+, OpenSUSE 12.1+, 256 MB оперативна памет, наличието на софтуерните пакети Qt 4.6, D-Bus 1.0.0, libasound 1.0.18, Pulse Audio 1.0 (препоръчва се Pulse Audio 4.0 за по-качествена работа), препоръчва се и BlueZ 4.0.

Версията Skype 6.2 за Android работи само с Android 4.0.3+. Потребителите с по-стари версии на Android могат да ползват Skype 4, в който обаче няма видеоконференции и някои други нови функции. Същото се отнася и за iOS: последната версия на Skype работи само с iOS 8 и по-нова.

Твърде неприятно е, че Skype за Windows Phone 8, Windows Phone 8.1 и Windows RT спира да работи от 1-ви ноември 2016 година.

Сега Microsoft се концентрира върху създаването на бързо UWP (Universal Windows Platform) приложение за Windows 10, както и върху уеб-версията на Skype, която сега е в бета-вариант и работи удивително добре. Уеб-клиентът използва ORTC и WebRTC технологиите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За съжаление Microsoft нищо не казва за внедряване на end-to-end шифриране. Мрежовият протокол на Skype е нестандартен и недокументиран, сорс-кодът на програмата е закрит. Никой не знае със сигурност, по какъв начин се шифрират комуникациите и доколко е надеждно шифрирането. Няма API за да се добави свое шифриране, което да се използва в Skype-мрежата.

Последно време виждаме, че всички месинджъри един след друг добавиха end-to-end шифриране и тази функция на практика стана задължителна за месинджърите. Това е особено актуално в наши дни, когато едва ли не всеки иска да подслушва комуникациите на потребителите. А без надеждно шифриране Skype може и да изгуби позициите си в подобни конкурентни условия.


/kaldata.com