BG-HALF LIFE

BG-HALF LIFE

Българският Half Life портал
 
PortalPortal  ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
*BG-SMURFA-VRATSA* ви пожелава приятна игра в сървърите ни :)
CSPORTAL-BG.IN # Army Ranks+Respawn
Визита от други Държави
Flag Counter

Share| .

Историята на Линукс - My favorite OS :D

Предишната тема Следващата тема Go down
АвторСъобщение
Neytiri
Модератор
Модератор


Брой мнения : 1698
Дата на регистрация : 05.10.2015
Години : 15
Местожителство : Eguestria / Ponyville

ПисанеЗаглавие: Историята на Линукс - My favorite OS :D Съб 06 Авг 2016, 15:48

Linux (Линукс) или GNU/Linux (вж. Противоречия за наименованието) е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Linux“ и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Различните такива операционни системи се наричат Linux-дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат. Linux е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер.

Официалната емблема на Linux е топчест пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг (Larry Ewing) през 1996 г. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на ядрото на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия

История

Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер, е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Linux, написано от Линус Торвалдс. С Linux GNU става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.

Дистрибуции

Различните Linux дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

Десктоп-насочени дистрибуции
Десктоп-насочените Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери.

Linux Mint

Linux Mint е безплатна и отворена операционна система, и е предназначена не толкова за професионалистите, колкото за обикновените потребители, предлагаща много лесно използване, логичен интерфейс, опростено инсталиране на програмно осигуряване, драйвери, кодеци и всичко необходимо за ежедневната работа. Linux Mint е Ubuntu базирана Linux дистрибуция за персонални и преносими компютри. За разлика от Ubuntu в нея има инсталирани Java и Adobe Flash. Първите ѝ версии се базират в значителна степен на Ubuntu кода, но след версия 2.0 (Barbara), Mint поема изцяло по свой път, като се възприема същият 6-месечен цикъл на обновяване. Интересното е, че при това съвместимостта между двете операционни системи се запазва. Тя печели много потребители с приятния си интерфейс, изключително лесното си използване и поддръжката си на софтуерните хранилища на Ubuntu. Linux Mint изцяло поддържа български език, а минималните системни ресурси са следните:

Процесор: х86
Оперативна памет: минимум 512 МB, препоръчва се 1 GB за комфортна работа
Дисково пространство: 5 GB, препоръчително 20 GB
Графична карта: минимална резолюция 800х600 пикела, препоръчва се 1024х768 точки

В новата версия на Linux Mint 17 - Qiana е променен мениджърът на обновяванията, който сега работи значително по-бързо и показва повече информация за всеки ъпдейт. В Linux Mint 17 “Qiana” сега е възможно инсталирането на драйвери, без да е необходима връзка с Интернет. Подобрена е поддръжката на няколко монитора и сега може да се избира кой от тях да се използва по подразбиране. Променена е фоновата анимация, която сега се нуждае от по-малко ресурси и други.

Linux Mint, в зависимост от версията, по подразбиране идва с графична среда Mate или Cinnamon, а на официалния ѝ сайт могат да бъдат намерени и още версии с други графични среди — KDE, Xfce, Fluxbox и LXDE. Девизът (мотото) на тази дистрибуция е „From Freedom Came Elegance“ („От свободата дойде елегантността“).

Ubuntu (в превод от езика зулу – „човечност към другите“) е съвременна Linux дистрибуция, разработвана от Canonical и Ubuntu Foundation.

История и развитие

Първата версия излиза на 20 октомври 2004 г. и е базирана на една от най-големите Linux дистрибуции Debian. За разлика от всички други Debian деривати Ubuntu изпреварва родителя си и оглавява челните позиции – по популярност, брой изтегляния и други.

Според Canonical, към 2011 г. Ubuntu се ползва от около 20 милиона потребители[1]. Тя е на 4-то място в списъка на най-популярните дистрибуции на Linux за уеб-сървъри.

Употреба

Ubuntu e базиран на Debian GNU/Linux, използва графичната среда Unity и включва в себе си много съвременни приложения. Едни от по-известните внедрени в Ubuntu приложения са офис пакетът Libre Office, браузърът Mozilla Firefox, редакторът на изображения GIMP*, Empathy – програма за размяна на бързи съобщения, Gwibber – социален клиент, включен в 12.04, Totem – възпроизвеждане на филми, музика и др., Rhythmbox – мощен музикален плейър.

GIMP е премахнат от основният пакет програми след версия 10.04.

След първоначалната инсталация потребителят на Ubuntu получава изчистен работен плот без икони. Всички основни програми са достъпни от лентата вляво (на по-старите издания в меню „Програми“). Потребителят има контрол над средата и лесно може да я настройва. Налични са преводи на 40 езика, включително и български.

В Ubuntu се използва инструментът sudo, за да се придобият администраторски/root права над системата.

Във файловата система с администраторски права може да влезете, просто като отворите файловия мениджър Nautilus като администратор с командата sudo nautilus, написана в терминала.

С инсталацията на един-единствен пакет – ubuntu-restricted-extras, се инсталират всички необходими кодеци, шрифтовете за MSOffice и други полезни приложения. Ако не го направите, след пускането на първата песен или видео системата сама ще ви уведоми кои кодеци са ѝ нужни и ще ви предложи да ги свали и инсталира. Същото се отнася за функцията „Инсталиране на допълнителни драйвъри“, чрез която системата тества хардуера ви и при необходимост сваля и инсталира драйвърите, които поради авторски права и ограничения не са могли да бъдат включени в инсталационния диск.
Разпространение

Можете да поръчате диск с Ubuntu от (за да си поръчате диск ви трябва регистрация в launchpad) тук.

Също така може да се изтеглят ISO файловете от многобройните ftp сървъри на проекта, които можете да видите тук.
Типове

Семейството на Ubuntu в момента има следните роднини:

Ubuntu – Unity графична среда
Kubuntu – с графична среда KDE
Xubuntu – с графична среда Xfce – лека, разработена за по-слаби или стари конфигурации
Edubuntu – предназначена за нуждите на образованието
Lubuntu – идва с леката графична среда LXDE, разработена за по-слаби или стари компютри
Linux Mint – представлява Ubuntu с променена графична среда и вградени аудио и видео кодеци
Mythbuntu – Ubuntu като медия център
Ubuntu Studio – Дистрибуция, предназначена за дизайнери, аниматори, музиканти и др.
Server – сървърна версия, без графична среда и добавени поправки по сигурността
Ubuntu NetBook – дистрибуция за нетбуци – лаптопи с малки екрани и по-малка изчислителна мощ, идват с Gnome или KDE преработени за малки екрани

Версии на Ubuntu спрямо „вида“ на диска:

Desktop CD – жив диск или LiveCD с вграден графичен инсталатор.
Alternate install CD – инсталатор на операционната система, подобен на този на Debian. Поради малко по-трудната му употреба, е подходящ за по-напреднали потребители.
Server install CD – boot cd за инсталация на сървър.

Поддържани архитектури:

PC – 32 битова версия за персонални компютри
64-bit PC – поддържа 64 битови процесори
SPARC – Sun UltraSPARC / версия, работеща с „Niagara“ процесори
Mac /PowerPC/ - G3, G4, и G5 компютри, включително iBooks и PowerBooks.

Достъпност

Ubuntu е достъпен и интернационализиран за възможно най-много хора. След версия 5.04 основното кодиране е UTF-8. Благодарение на WEB базираното приложение Canonical's Rosetta tool потребителите на Ubuntu могат да превеждат софтуера на разбираем за тях език.

Във Ubuntu са включени програми като лупа, екранен четец (Orca) и екранна клавиатура.
Общност
Връзки на други езици

Ubuntu има една от най-добрите общности. На официалния форум текат постоянно дискусии, свързани с операционната система. Canonical хоства също така множество пощенски списъци за проекта и разработчиците, като всички те за отворени за потребители.

Създаден е и The Fridge, „хладилника“ с винаги актуална информация за Ubuntu.
Ubuntu Guide – Ubuntu ръководство – съдържа неофициално ръководство, често задавани въпроси, съвети
Новини и съвети за Убунту [You must be registered and logged in to see this link.]

Българска Ubuntu общност

Българският Ubuntu портал можете да намерите на [You must be registered and logged in to see this link.]
Българското уики в Canonical Ltd (в процес на изграждане) на [You must be registered and logged in to see this link.]
Български Ubuntu IRC на сървъра irc.freenode.net и канал #ubuntu-bg
Пощенски списък на [You must be registered and logged in to see this link.]
Българска Ubuntu Google група на [You must be registered and logged in to see this link.]
Българска страница с много помощни ресурси за Ubuntu на [You must be registered and logged in to see this link.]
Българска дистрибуция, базирана на Ubuntu [You must be registered and logged in to see this link.]

История на версиите

Всеки релийз (издание) има версия, образувана от годината и месеца на обявяването, и кодово име. Кодовите имена на версиите се състоят от две английски думи: прилагателно и название на животно, започващи с една и съща буква. Започвайки от 6.06 LTS Dapper Drake („бързият паток“), първите букви на думите от кодовото име се сменят в съответствие с латинската азбука.
Версия Кодово име Подверсия Дата на излизане Поддръжка до
4.10 Warty Warthog Colony 20 октомври 2004 30 април 2006
5.04 Hoary Hedgehog Colony 8 април 2005 31 октомври 2006
5.10 Breezy Badger Colony 13 октомври 2005 13 април 2007
6.06 LTS Dapper Drake Flight 1 юни 2006 юни 2009 юни 2011
6.10 Edgy Eft Knot 26 октомври 2006 април 2008
7.04 Feisty Fawn Herd 19 април 2007 октомври 2008
7.10 Gutsy Gibbon Tribe 18 октомври 2007 април 2009
8.04 LTS Hardy Heron Alpha/Beta 24 април 2008 април 2011 9 май 2013
8.10 Intrepid Ibex Alpha/Beta 24 октомври 2008 април 2010
9.04 Jaunty Jackalope Alpha/Beta 23 април 2009 октомври 2010
9.10 Karmic Koala Alpha/Beta 29 октомври 2009 април 2011
10.04 LTS Lucid Lynx Alpha/Beta 29 април 2010 9 май 2013
10.10 Maverick Meerkat Alpha/Beta 10 октомври 2010 април 2012
11.04 Natty Narwhal Final 28 април 2011 октомври 2012
11.10 Oneiric Ocelot Final 13 октомври 2011 9 май 2013
12.04 LTS Precise Pangolin Final 26 април 2012 април 2017
12.10 Quantal Quetzal Final 18 октомври 2012 април 2014
13.04 Raring Ringtail Final 25 април 2013 януари 2014
13.10 Saucy Salamander Final 17 октомври 2013 юни 2014
14.04 LTS Trusty Tahr Final 17 април 2014 април 2019
14.10 Utopic Unicorn Final 23 октомври 2014 юли 2015
15.04 Vivid Vervet Final 23 април 2015 юли 2015
15.10 Wily Werewolf Final 22 октомври 2015 юли 2016
16.04 LTS Xenial Xerus Final 21 април 2016 април 2021
Легенда:
вече не се поддържа още се поддържа настояща предварителна версия планирана

*-http://www.omgubuntu.co.uk/2013/03/ubuntu-to-halve-support-window-for-regular-releases

Системни изисквания

Ubuntu има нужда от: 256 MB RAM (препоръчително 512 MB), както и 4.7GB HDD (препоръчително 6.7 GB) .
Означения

Desktop edition – десктоп версия – за компютри, лаптопи и др.
Server Edition – версия за сървъри – без графична среда.
LTS (Long Term Support) – дълго поддържана версия. Десктоп версията се поддържа 3 години, а сървър изданието – 5 години. Като от 12.04 LTS поддръжката (на десктоп изданието) е 5 години. Ubuntu 10.04 e LTS версия с поддръжка до м. април 2013 г. През този период периодично излизат обновени издания на LTS версията.
Всички версии на Ubuntu се състоят от две думи, означаващи имена на животни и започват с една и съща буква (например Lucid Lynx).

Поглед към версиите
Ubuntu 10.04
Ubuntu 10.04 Lucid Lynx LTS

В тази версия на Ubuntu са включени както обикновено множество подобрения в сигурността, оправени са бъгове.

Интересното в тази версия е новият изглед на Ubuntu – на снимката отдясно. Добавено е Me Menu в горния десен ъгъл. Чрез него синхронизирате всички ваши регистрации за социални мрежи и обновявате статуса си бързо.

Добавен е Ubuntu Software Center или Управление на софтуер в българската версия. Чрез него можете да инсталирате игри, програми, теми, библиотеки и много други приложения – за обучение, изследване и т.н. напълно безплатно, лесно и бързо.

Напълно обновена е версията за нетбуци. Сега е с много по-приятен и красив интерфейс; по-бърза е и е направена така, че батерията да издържа повече.

Докато Ubuntu се зарежда, се появява красива анимация.

Ubuntu 10.04 доказано се зарежда бързо. На слаб компютър – от преди 6 години се зарежда за около 30 – 40 секунди, а на нов, мощен компютър за 10 – 20 секунди.
Ubuntu докато се зарежда.

Тази версия е с дълга поддръжка – 3 години на десктоп версията и 5 на сървър изданието.
Ubuntu 12.04 LTS (Precise Pangolin)

Ubuntu е една от най-популярните дистрибуции[1], чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.[2] Думата „Ubuntu“ означава на зулу „човечност“[3].

Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична среда GNOME, докато Kubuntu e с KDE, Xubuntu с XFCE, а Lubuntu с LXDE. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu – Марк Шътълърт, инсталационни Live CD се разпращат безплатно до целия свят.

УСУ

УСУ е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:

УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.

УСУ (по-рано известен под името Учи Свободен с Убунту) е жив/инсталационен диск с операционна система и свободен софтуер.

История и развитие

Проектът УСУ е вдъхновен от друг проект, свързан с използването на свободен софтуер в образованието – Учи Свободен. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и подбрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:

УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.

Първата версия излиза на 18 януари 2008 г. и е базирана на една от най-популярните Linux-дистрибуции – Ubuntu Linux. Тя е последвана от следните версии:

версия 1.2 – 5 април 2008
версия 2.0 – 10 август 2008
версия 2.1 – 14 януари 2009
версия 3.0 – 21 юни 2009
версия 4.0 – 18 януари 2010
версия 5.0 – 4 юли 2010 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини, 12 юли 2010 излиза УСУ Нетбук
версия 5.1 – 1 септември 2010 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини
версия 5.2 – 9 септември 2010 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини
версия 6.0 – 7 декември 2010 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини
версия 6.0 – 12 декември 2010 излиза УСУ Нетбук
версия 6.1 – 16 февруари 2011 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини
версия 6.2 – 14 март 2011 излизат УСУ Десктоп и УСУ Мини
версия 7.0 – 26 юни 2011 излиза УСУ Мини – първото издание, предлагащо официална 64-битова поддръжка в допълнение към стандартната 32-битова
версия 8.1 – 21 август 2012 излиза УСУ Мини с нова работна среда – KDE. Поддържа 32-битови и 64-битови процесори. Версията скача от 7.0 на 8.1, защото 8.0 е тестова версия, която не се поддържа, и не се разпространява официално като ISO файл.
версия 8.1 – 22 септември 2012 излиза УСУ Десктоп.
версия 8.2 – 30 януари 2013
версия 8.3 – 12 юни 2013
версия 9.0 – 24 май 2014 само УСУ Мини
версия 9.1 – 7 август 2014 УСУ Мини и УСУ Десктоп
версия 9.2 – 23 април 2015 УСУ Мини

Особености
Употреба

Базирайки се на Ubuntu, УСУ се характеризира с:

големи хранилища за програми
работна среда KDE
лесен контрол и управление на средата
възможност за локализация на над 40 езика включително и български
висока степен на защита от вируси и друг зловреден софтуер

Допълнително от това УСУ предлага следните отличаващи го характеристики:

локализирана на български език среда
предварително инсталиран образователен софтуер (няколко десетки програми), обособен в 14 различни области на познанието
допълнително инсталиран софтуер, предназначен да обхване по-пълно типичните ежедневни нужди на потребителите
допълнителни настройки и допълнения, улесняващи потребителите при извършване на някои често срещани дейности
помощно ръководство на български език, съобразено с начинаещите потребители, които имат малък или никакъв предишен опит с GNU/Linux
възможност за създаване жив USB Flash носител
възможност за промяна и създаване на личен вариант на УСУ като жив диск
онлайн форум и помощна документация на български език

Разпространение

В текущата фаза от развитието си УСУ предлага ISO файлове за изтегляне от страницата на проекта.
Типове

УСУ е предназначен за PC-базирани компютри, и като такъв всички негови издания поддръжат 32-битови процесори.

От УСУ 7 е осигурена и официална 64-битова поддръжка в допълнение към 32-битовата.

Предишните издания УСУ Мини 5.2 и УСУ Мини 6.0 имат само неофициална (и експериментална) 64-битова поддръжка.
Общност

Официални форуми за поддръжка

Чуждестранни връзки

Форумите на Ubuntu

Български връзки

Официална страница на проекта
Свободна култура и свободен софтуер – множество статии и ръководства, свързани с използването на УСУ и всякакъв друг свободен софтуер (от създателите на УСУ)
Онлайн помощно ръководство
Учи свободен – използването на свободен софтуер в образованието

Системни изисквания

УСУ има следните приблизителни системни изисквания:

процесор с честота поне 900 MHz
минимум 384 MB системна памет (512 MB, ако се използва като жив диск без SWAP)
около 7 GB свободно място на твърдия диск (само при избор на инсталация)
DVD устройство
монитор с разделителна способност поне 640х480, а за нормална работа 800х600 px и нагоре
видео карта, способна да изобразява поне 16 битови цветове и разделителна способност 640х480 px (препоръчително – 800х600 и нагоре)

Mandriva

Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:

Mandriva One – Свободно Live CD за пробване и инсталация
Mandriva PowerPack – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
Mandriva Flash – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.

Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещите потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика [5] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

Mandriva Linux e една от водещите ГНУ/Линукс дистрибуции с общо предназначение, която е подходяща както за работни станции, мобилни компютри и нетбуци, така и за сървърни приложения и вградени устройства. Тя е една от най-лесните за ползване ГНУ/Линукс дистрибуции, имайки мощни графични инструменти за конфигурация и администриране на системата, каквито липсват в други линукс дистрибуции.

Mandriva Linux е локализирана и преведена на над 70 езика, включително и на български език.

Mandriva Linux се разработва от френската фирма Mandriva, която е резултат от сливането на френската Mandrakesoft с бразилската Conectiva и поглъщането на американската Lycoris. Дистрибуцията има безплатни версии (MandrivaOne, Mandriva Free и andriva Dual (mini)), и платени версии (ML Powerpack+, ML Corporate Server ML Corporate Desktop), които съдържат приложения със затворен код. Новите свободно достъпни версии на Mandriva Linux излизат две седмици по-рано за членовете на клуба Mandriva, като членството се заплаща. През октомври 2006 новата версия Mandriva 2007.0 излиза по едно и също време за членове на клуба и за всички останали.

Първата версия на Mandriva излиза през юли 1998 г. под името Mandrake 5.1 Venice и е била базирана на RedHat]. Докато RedHat се концентрират повече върху сървърните приложения, то Mandriva се фокусира повече към десктоп пазара и последствие дистрибуцията добива собствен облик, особено след версия Mandrake 7.0 Air, която излиза през януари 2000 г. След като започва да губи позиции и да изостава от Fedora, Ubuntu и OpenSUSE като разпространеност, компанията решава да поправи две от основните слабости на дистрибуцията: намалява се времето между излизане на две дистрибуции от една година на шест месеца и се правят основни промени с цел по-лесното обновяване на системата с нови софтуерни пакети.

Последната до момента стабилна версия е Mandriva Linux 2009.0, която излезе през месец октомври 2008 г. В края на месец април 2009 г. се очаква появата на новата Mandriva 2009.1, в която ще са включени: Linux Kernel 2.6.29, KDE 4.2, Gnome 2.26, X.org 7.4, също ще включва Mozilla Firefox 3.x и OpenOffice.org 3.0.x.
Производни
PCLinuxOS, придобила голяма популярност в последните 1-2 години, е жива дистрибуция базирана на Мандрива, в която е включен несвободен софтуер.

PCLinuxOS

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна[1] потребителски-насочена Linux дистрибуция. Ползва KDE за работна среда, като съществува и версия с GNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. – „радикално просто“). Базирана е на Mandriva, като са запазени най-добрите черти от нея – например контролния център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.

PCLinuxOS (съкратено: PCLOS) e жива Линукс дистрибуция, ориентирана към обикновения потребител. Основна цел на разработчиците е простотата и лесното използване. При PCLinuxOS не е необходимо да се инсталира допълнителен софтуер, за да се разпознават и отварят повечето от известните мултимедийни файлове, като mp3 и avi. Готови и инсталирани към диска са и Java и Flash 10. Дистрибуцията разполага и с голямо количество допълнителен софтуер в хранилищата, който може да се инсталира чрез Synaptic. Основната десктоп среда е KDE, но са достъпни и версии с gnome, xfce, lxde и др. Живият диск разполага с инсталатор, който е много лесен за употреба, и инсталацията на твърдия диск не отнема почти никакво време. Друга интересна характеристика е mklivecd – програма, която ви позволява да създадете собствен жив диск от наличната инсталация.

История на PCLinuxOS

Първата версия на PCLinuxOS е пусната на 24 октомври 2003 от тогавашния разработчик на RPM-пакети за Mandriva Linux Бил Рейнълдс (познат още в интернет с псевдонима "Texstar"). Първите издания на PCLinuxOS са обозначени като 'preview' версии: p5, p7, p8, p81a ,p9, p91, p92, и p93.
Версия Дата
2011.9 Септември, 2011
2011.6 27 Юни, 2011
2010.12 15 декември, 2010
2010.10 28 октомври, 2010
2010.7 5 Юли, 2010
2010.1 5 Май, 2010
2010 19 април, 2010
2009.2 30 Юни, 2009
2009.1 11 Март, 2009
2008 "MiniMe" 7 януари, 2008
P.94 "2007" 21 Май, 2007
P.93a "Big Daddy" 21 Август, 2006
P.93a "Junior" 9 Август, 2006
P.93a "MiniMe" 4 Август, 2006
P.93 "MiniMe" 21 април, 2006
P.92 21 ноември, 2005
P.91 7 Юли, 2005
P.81a 2005
P.8 2005
P.7 2004
P.5 2004
Първо издание Октомври 2003
PCLinuxOS 2007

PCLinuxOS 2007 е първият завършен рилийз, базиран на Mandriva Linux 2007. Това издание включва напълно нов дизайн спрямо предишните "preview" версии и вградени 3D ефекти. Други промени са обновеното лого и буут скрийн. Официалната дата на издаването е 21 Май 2007.
PCLinuxOS 2009

PCLinuxOS 2009.2 е пусната на 30 Юни 2009. Подобренията спрямо предишни версии са доста бъг-фиксове, промени по дизайна и работния плот. Това е последната версия на PCLinuxOS, която използва KDE 3 графична среда по подразбиране.
PCLinuxOS 2010

2010 изданието на PCLinuxOS е пуснато на 19 април 2010. То съдържа новата версия на KDE - 4.4.2 и нова версия на Линукс ядрото - 2.6.32.11. Това е първата версия на PCLinuxOS, която поддържа новата файлова система ext4. Също това издание е първото, което съдържа не само KDE и GNOME графични среди, но и по-леките xfce и LXDE. Дистрибуцията изисква пълно преинсталиране и не е съвместима с предишни версии.
PCLinuxOS 2011.6

PCLinuxOS 2011.6 излиза на 27 Юни 2011. Обновленията включват ъпдейт на ядрото до Linux Kernel 2.6.38.8, Xorg е обновен до версия 1.10.2, което предлага по-добра поддръжка за видеокартите на Intel, Nvidia и AMD/ATI.

Към 28 Август 2011, PCLinuxOS е на 7-мо място в листата на distrowatch за най-използвани Линукс дистрибуции.
PCLinuxOS 2011.9

PCLinuxOS 2011.9 е настоящата версия на дистрибуцията. Достъпна е с няколко графични среди - KDE, GNOME, LXDE, XFCE. Промените включват

Kernel 2.6.38.8bfs
Full KDE 4.6.5 Desktop

openSUSE

OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите Novell и AMD, [6] пряк наследник на германската дистрибуция S.u.S.E,започнала като превод на Slackware. Името е акроним от Software- und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система).

През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.

Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация – YaST и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и Microsoft. [7]

История на компанията

SUSE (Software- und System-Entwicklung), е една от главните ГНУ/Линукс дистрибуции, произвеждана в Германия.Лого и талисман на дистрото, е зелен хамелеон официално наречен "Geeko" (енигма на "Gecko" и "geek ")[1]. SUSE е учредител на Desktop Linux Consortium.След придобиването на компанията от Novell, Inc SUSE се трансформира в общностния проект openSUSE.От април 2011 г.собственик на компанията е Attachmate Group.

История

В началото дистрибуцията SUSE Linux е немският превод на Slackware Linux. В средата на 1992, Softlanding Linux System (SLS) е основана от Peter MacDonald, и става първата обширна дистрибуция съдържаща елементи като X_Window_System (X) и TCP/IP. Дистрибуцията Slackware (поддържана от Patrick Volkerding) е базирана на SLS.

S.u.S.E е създадена в края на 1992 като консолска група на UNIX, която между останалите неща редовно пуска софтуерни пакети, които съдържат SLS и Slackware, и отпечатват UNIX/Linux ръководства. Те пускат първата CD версия на SLS/Slackware през 1994, под името S.u.S.E Linux 1.0. По-късно го обединяват с дистрибуцията Jurix на Florian La Roche[2] (също базирана на Slackware), за да пуснат първото наистина уникално S.u.S.E Linux 4.2 през 1996. След време, SUSE Linux включва много възможности на Red Hat Linux (пример: използването на RPM Package Manager (RPM) и /etc/sysconfig).

Името "S.u.S.E.", съкратено просто до "SuSE" през октомври 1998, е оригинално образувано от началните букви на немската фраза "Software- und System-Entwicklung" ("Софтуерно и системно развитие"). Името на компанията е сменено на SUSE Linux, след като Novell я закупуват и "SUSE" официално не стои зад нищо. Има неофициален слух, че името е сходно с това на немският компютърен пионер Konrad Zuse.
Придобиване от Novell
SUSE/Novell company building in Nuremberg

На 4-ти ноември 2003, Novell обявява, че ще придобие SUSE Linux за сумата от 210 милиона долара.[3] Овладяването е завършено през Януари 2004 г. Според J. Philips (корпоративен технически стратег за Азиатския Тихоокеански регион на Novell)"в умерен срок" Novell няма да изменя начина, по който SUSE продължава да се развива. На годишнината на Novell през 2004, за първи път на всички компютри е инсталиран SUSE Linux. На същото събрание е обявено и че собствената административна програма на SUSE - YaST2 ще бъде пусната под GPL лиценз.

На 4-ти август 2005, директорът на връзки с обществеността и представител на Novell - Bruce Lowry съобщава, че развитието на SUSE Professional ще бъде "по-отворено" и чрез общностния проект openSUSE ще се опита да достигне широката публика от потребители и разработчици. Софтуерът, дефиниран като отворен код, вече е бил "отворен", но сега процесът на развитие ще бъде "по-отворен" от когато и да било, и ще позволява на разработчиците и потребителите да тестват продуктите и да помагат с развитието им. Предварително цялата работа по разработването е свършена вкъщи от SUSE, и версия 10.0 е първата версия с публичен бета тест. Като част от промяната, YaST Online Update server (сървър за онлайн обновяване) достъпът е безплатен за SUSE Linux потребителите, и по пътя на повечето дистрибуции с отворен код, дисковете могат да се свалят свободно от интернет или да се закупят с опаковка. Промяната във философията води до пускането на SUSE Linux 10.0 на 6-ти октомври 2005 в "OSS" (напълно отворен софтуер), "eval" (има отворен софтуер и платени приложения, което представя една изцяло пълна версия) и продаваемо издание.
Споразумение с Microsoft

На 3 ноември 2006 г. (преподписано на 25 July 2011), Novell подписва споразумение с Microsoft за подобряване на оперативната съвместимост между SUSE и Microsoft Windows:

“ ...Customer Momentum

As IT operating environments become increasingly consumerized, cloud-based and automated, there is an implicit expectation that the underlying technologies from multiple vendors should work together. For this reason, the collaborative relationship between Microsoft and SUSE has come to be viewed as a model for the industry.[4]

Оригинален текст (англ.)

...Customer Momentum As IT operating environments become increasingly consumerized, cloud-based and automated, there is an implicit expectation that the underlying technologies from multiple vendors should work together. For this reason, the collaborative relationship between Microsoft and SUSE has come to be viewed as a model for the industry.[4]


Споразумението е посрещнато с резерви и противоречиви чувства от страна на общността на свободния софтуер.[5]

През 2007—2008 г. Novell активно сътрудничи с Microsoft, като двете компании подписват споразумение за поддръжка и разпространение на SuSE, и платформата Mono — патентована от Microsoft [6].,и това отново провокира недоволството на част от Linux-общността[7].

Придобиване от Attachmate Group

На 22 ноември 2010 г., Novell обяви, че са се съгласили да бъдат придобити от Attachmate Group за цена от $ 2.2 милиарда. Американското министерство на правосъдието обявява, че за да се пристъпи към първата фаза на придобиването трябва да се изяснят някои патенти и патентни приложения, от страна на Novell Inc., CPTN Holdings LLC и неговите собственици. На 27 април 2011 г. Attachmate Group приключи придобиването на Novell. Attachmate разделят Novell на две автономни бизнес единици, Novell и SUSE. Attachmate не направи промени в отношенията между SUSE (преди Novell) и проекта OpenSuse.
Особености

SUSE включва инсталационна и административна програма наречена YaST2, която манипулира частите на твърдия диск, системните настойки,RPM пакетен мениджър, онлайн обновяването, настройки на мрежата и защитната стена, администрирането на потребителите и още в интегриран интерфейс.

SUSE поддържа промяна на размера на NTFS дялове по време на инсталация, което позволява съществуването му с вече инсталирани Windows 2000 или XP. SUSE има възможността да засича и инсталира драйвери за много общи winmodem вносители с original equipment manufacturer (OEM) десктоп и лаптоп системи (подобни модеми използват специален Windows-софтуер за да работят)

Няколко графични среди като KDE и GNOME и window manager-и като Window Maker и Blackbox са включени в YaST2, а инсталатора позволява на потребителите да избират между GNOME, KDE, или дори да няма графична среда. SUSE е натоварен и с мултимедиен софтуер като K3b (CD/DVD запис), amaroK (аудио възпроизвеждане), и Kaffeine (видео възпроизвеждане). Съдържа OpenOffice.org, и софтуер за четене и/или създаване на други общи документи с формати като Portable Document Format (PDF).
Версии
Първостепенни версии
1.0 - март 1994
2.0 - ????
3.0 - 1995
4.0 - 1996
5.0 - ноември 1997
6.0 - януари 1999
7.0 - септември 2000
8.0 - април 2002
9.0 - октомври 2003
10.0 - октомври 2005
11.0 - Юни 2008

Последното издание, SUSE Linux 10.0 е налично като пакет за продажба (retail) и като свободен пакет с отворен код, отнасящи се за SUSE Linux OSS. Като цяло и двата са почти еднакви. Голямата разлика помежду им, е че retail версията съдържа собственически компоненти, като, Macromedia Flash. Като добавка retail версията на цена $59.95 USD, включва печатно ръководство и ограничена техническа поддръжка. SUSE Linux OSS може да се свали свободно от уебсайта на [Novell]. Retail и eval версиите включват едно DVD или пет CD-та, докато SUSE Linux OSS използва само пет CD-та.

Други приятни особености са включените "dedicated" и "groupware" сървъри, използващи се в големите корпоративни мрежи и с това и бизнес работен екран, който може да пусне някои програми проектирани за Microsoft Windows с помощта на WINE.

SUSE Linux Enterprise Server (SLES) е най-популярната Линукс дистрибуция за най-мощните Линукс сървъри - IBM System z9
Дистрибуции
Предлагания за продажба комплект S.u.S.E. Linux 4.2 през 1996 г.

В миналото SUSE първо издаваше Personal и Professional версии за продажба, които съдържаха обширна документация, след това изчакваха няколко месеца преди да пуснат версии на собствените си FTP сървъри. Чрез Novell и с появата на openSUSE това се обърна: SUSE Linux 10.0 можеше да се свали много преди появата на "retail" версията на SUSE Linux 10.0. Впоследствие, Novell прекъсна Personal версията, преименува Professional версията просто на "SUSE Linux", и смени "SUSE Linux" като остарялата Personal версия.

Стартирайки с версия 9.2,[8] един неподдържан DVD ISO имидж на SUSE Professional беше пуснат за сваляне като "bootable" версия LiveDVD. FTP сървърите все още да действат и имат предимствата на "streamlined" (постоянен поток) инсталации: Единствено да се свалят пакети, от които потребителят има нужда. ISO-то има предимствата на лесно инсталиращ се пакет, и е нужен по-малко опит (т.е., начинаещите с Linux може да не знаят кой пакет да инсталират и кой не). "Retail" версията на DVD поддържа x86, и x86_64 инсталации, но включените CD-ROM-и нямат x86_64 поддръжка.

История на openSUSE

В миналото, компанията SUSE Linux е била фокусирана предимно върху комерсиалните продукти – SuSE Linux Personal и SuSE Linux Professional, които включват комплект с носител и богата печатна документация, за продажба в магазините. Възможността на компанията да продава продукт с отворен код до голяма степен се е дължала на затворения процес на развитие(в разработката на продукта не са допускани лица извън SuSE). Въпреки че SUSE Linux винаги е бил отворен продукт, лицензиран с GPL, това е важало само относно възможността за свободно изтегляне изходния код. Стратегията на SUSE Linux е била да създаде изключително висок клас Линукс дистрибуция с голям брой заети в разработката инженери, които биха направили качествен продукт за който потребителите ще са готови да платят.[1]

След придобиването на компанията от Novell в 2003 година, през август 2005 г. на конференцията Linux World в Сан Франциско се анонсира проекта openSUSE.С появата на openSUSE стратегията е обърната: За първи път SUSE общността получава шанс да участва в процеса на тестване и разработка на SUSE Linux. Целта на начинанието е да се улесни достъпа до дистрибуцията и да се привлекат нови разработчици на отворен код в лагера на SUSE. Проектът предлага дистрибуция за свободно сваляне, която съдържа софтуер само с отворен код, с възможност за последващо добавяне на пакети с затворен код (като Java Runtime Enviroment например).Въпреки опасенията на някой потребители, от Novell не се намесват в компанията, и дори напротив, публикуват под лиценз GNU GPL изходния код на собствената административна програма на SUSE – YaST.

Започвайки от 10-та версия, проекта вече се разработва от общността на openSUSE.В допълнение, Novell преустановява версия Personal,и преименува професионалната версия просто на „SUSE Linux“.От версия 10.2, SUSE Linux е официално преименувана на openSUSE.На основата на openSUSE,от Novell изграждат дистрибутиви за корпоративни клиенти- Novell Linux Desktop (NLD), Suse Linux Enterprise Desktop (SLED) и Suse Linux Enterprise Server (SLES).

На 27ми Април 2011 Attachmate завърши придобиването на Novell. Attachmate разделят Novell на две автономни бизнес единици, Novell и SUSE. Attachmate не направи промени в отношенията между SUSE (преди Novell) и проекта OpenSuse.

Варианти

През 2005, openSUSE представи два нови варианта, SUPER и SLICK.
SUPER

Тестваща система за всичко което подтиква SUSE Linux да се държи по различен начин от този, който е предвиден в по-стабилното и фирмено-ориентирано SUSE Linux tree.

Концентрирана е в създаването на пакети и модификации за SUSE Linux в следните сфери:

Скорост
Графична привлекателност
Липсващи особености
Главни експерименти

SLICK

Представено от SUPER LIte Core + KDE. Намерението е да се създаде лека, desktop-ориентирана, лесна за използване Линукс дистрибуция базирана на SUSE Linux. Стартира като независима идея, но SLICK както и SUPER имат разработчици в общи области, които се стремят да не допускат еднаквост в двата варианта.
12.x Series
Върнете се в началото Go down
http://smurfa.bulgarianforum.net/t3224-topic#8930 https://www.facebook.com//smurfavratsa
Neytiri
Модератор
Модератор


Брой мнения : 1698
Дата на регистрация : 05.10.2015
Години : 15
Местожителство : Eguestria / Ponyville

ПисанеЗаглавие: Re: Историята на Линукс - My favorite OS :D Съб 06 Авг 2016, 15:48

OpenSUSE 12.1 бе представено на 16 ноември, 2011 година. Включва Plasma 4.7, GNOME 3.2 и Firefox 7.0.1. Linux ядрото е актуализирано до 3.1.0 .

OpenSUSE 12.2 бе представено на 5ти септември 2012 година. Включва десктоп среда Plasma 4.8, GNOME 3.4, Firefox 14.0.1 и Xfce 4.10, използва Plymouth и GRUB 2 по подразбиране.[2]

OpenSUSE 12.3 бе представена в сряда, 13 март 2013 година. Включва Plasma 4.10, GNOME 3.6, Firefox 19.0,и LibreOffice 3.6. Премахнат е SuSEconfig.[3]
13.x Series

OpenSUSE 13.1 е версия на openSUSE,излязла във вторник, 19 ноември 2013 година. Съдържа Plasma 4.11, GNOME 3.10, Firefox 25.0, LibreOffice 4.1.и други промени. Включена е в Evergreen, което означава, че ще получава удължена поддръжка от общността за срок от 18 месеца.[4]

OpenSuSE 13.2 е версия от 4 ноември, 2014 г., и включва Plasma 4.11, KDE 4.14, GNOME 3.14.1, Firefox 33.0 и LibreOffice 4.3.2.2.[5]
Leap 42 series

На 4 ноември, 2015 година излиза openSUSE Leap 42.1. Новата версия не се нарича 13.3, или 14.x, а 42,1 и е с подходящото кодово име „Leap“ (скок) . Причината за промяната на името и номерацията е, че в тази версия е се прави философска промяна в стратегията на развитие и освобождаване. OpenSUSE Leap е базирана на SLE (SUSE Linux Enterprise), и се поддържа от инженерите на SUSE. Това означава, че ще получава поправки и актуализации на защитата от SLE. С други думи, Leap е средно положение между непрекъснато обновяваната Tumbleweed и много консервативната SUSE Linux Enterprise. Tumbleweed ще бъде наличен за тези, които искат най-новото (но с определен риск), но за повечето потребители Leap е бъдещето на OpenSUSE.

Донякъде объркващо за новите потребители, първата версия на Leap е OpenSUSE 42.1. Решението да се започне с 42 е шега (тези, които са чели Пътеводител на галактическия стопаджия знаят, че 42 е отговорът на вечния въпрос за живота, смъртта, вселената и всичко останало) но и потвърждение, че номерата на версиите по същество са безсмислени. Числото .1 след 42 е обвързано с SUSE Linux Enterprise 12 SP1. Следващото издание на Leap ще бъде 42.2-тоест SUSE Linux Enterprise SP2.[6]
Обновления

От версия 11.4, има възможност за активиране на непрекъснато обновяваната версия Tumbleweed,и така да се ползват последните стабилни версии на пакетите. Този начин се нарича «пълзящо обновление» (Rolling release).[7]Версия 13.1 получава с проекта Evergreen[8] увеличение на срока за поддръжка до 3 години.
Версии

OpenSUSE, както някои други популярни дистрибуции, има строго фиксиран цикъл на издаване на нови версии – на всеки 8 месеца или, иначе казано, през месеците юли, март и ноември на всяко двугодие[9][10] . Отделно от това, в началото се следва схема на номериране NN.X, където X обикновено се изменяше от 0 до 3 (а при версия 11.4 дори и до 4).

Малко известен факт обаче, е че всъщност версиите на дистрибуцията не се делят на главни (major) и второстепенни (minor) и че номерацията NN.1, NN.2, NN.3 не означава обновления на основна система NN.0.

За да предотврати бъдещите заблуди, и добави предвидимост, екипът на OpenSUSE решава да фиксира схемата за номериране на версиите, съобразявайки я с цикъла на издаването им. От версия 12.1 нататък .X частта в номера означава просто месеца на излизане – .1 за ноември, .2 за юли, и .3 за март, а подвеждащата .0 е премахната.

Fedora

Fedora е обществен проект, получен след като компанията Red Hat Inc. решава да остави името Red Hat само за комерсиалните си предложения. Въпреки това Red Hat остава основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят за нея. Fedora е известна с характерната за Red Hat изключителна сигурност. Използва Yum (Yellow Dog Updater, Modified) за мениджър на RPM пакети.

Fedora е свободна ГНУ/Линукс дистрибуция, базирана на Red Hat Linux и разработвана от Проект Fedora с финансова помощ от страна на Red Hat. По-старите версии на дистрибуцията (от Fedora 6 надолу) носят наименованието Fedora Core по името на едно от двете основни хранилища - Core и Extras. Основната графичната среда ползвана от Fedora e GNOME, но дистрибуцията е достъпна и с други графични потребителски среди като KDE, Xfce, LXDE, MATE и Cinnamon, под формата на спинове.

История

Към края на 2003 Red Hat прекратява Red Hat Linux и го разделя на Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и поддържаната от потребителите операцинонна система Fedora.[5]. Като RHEL става официалната поддържана Линукс диструбуция предназначена за компании, докато Fedora се превърща в потребителска дистрибуция.

Името Fedora идва от Fedora Linux, доброволчески проект предоставящ допълнителен софтуер към Red Hat Linux дистрибуциите, както и от шапката тип федора изобрзена в логото "Shadowman" на Red Hat. Основите на Fedora Linux са поставени през далечната 2002 от "Уорън Тогами", първоначално като проект по специалността Компютърни Науки в Хавайския Университет, а клюва характеристика на проекта била разработката на пакетите намиращи се в хранилищата да се осъществява чрез сътрудничестово с доброволци.[6] В крайна сметка Fedora Linux се влива в развойния процес на Red Hat и еволюира в познатия днес Проект Fedora.
Пакетна система
Fedora притежава собствена пакетна система, наречена DNF. Въведена за първи път при Fedora 18 и заместила напълно Yum от Fedora версия 22 натам. Както много други пакетни системи, DNF използва RPM-пакети, като сама се справя със зависимостите между пакетите използвайки библиотеките libsolv и hawkey. По тези характеристики DNF наподобява системата zypper в openSUSE, където също се ползва libsolv библиотеката.

Сървърни дистрибуции
За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.

Red Hat Enterprise Linux

Red Hat Linux е известна ГНУ/Линукс дистрибуция, произлизаща от компанията Red Hat(NYSE: RHT). Попада в категорията дистрибуции на "средна възраст" ("middle-aged"), тъй като е по-нова от Slackware, но по-стара от Ubuntu.

Red Hat Linux 1.0 излиза на 3-ти ноември 1994. Това е първата ГНУ/Линукс дистрибуция, която използва пакетната система RPM. Във времето служи за основа на други дистрибуции като Mandriva Linux и Yellow Dog Linux.
История на версиите

1.0 (Mother's Day), 3 ноември 1994 (1.2.8 kernel)
1.1 (Mother's Day+0.1), 1 август 1995 (1.2.11 kernel)
2.0, 20 септември 1995
2.1, 23 ноември 1995 (1.2.13 kernel)
3.0.3 (Picasso), 1 май 1996 - първа версия, поддържаща DEC Alpha
4.0 (Colgate), 3 октомври 1996 (2.0.18 kernel) - първа версия, поддържаща SPARC
4.1 (Vanderbilt), 3 февруари 1997 (2.0.27 kernel)
4.2 (Biltmore), 19 май 1997
5.0 (Hurricane), 1 декември 1997
5.1 (Manhattan), 22 май 1998
5.2 (Apollo), 2 ноември 1998
6.0 (Hedwig), 26 април 1999
6.1 (Cartman), 4 октомври 1999
6.2 (Zoot), 3 април 2000
7 (Guinness), 25 септември 2000 - излиза с версия "7", а не "7.0"
7.1 (Seawolf), 16 април 2001
7.2 (Enigma), 22 октомври 2001
7.3 (Valhalla), 6 май 2002
8.0 (Psyche), 30 септември 2002
9 (Shrike), 31 март 2003 (2.4.20 kernel) - излиза с версия "9", а не "9.0"

Проектите Fedora и Red Hat се сливат на 22 септември 2003.

Red Hat Enterprise Linux е Linux дистрибуция, разработвана от Red Hat и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт седем години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това

CentOS

CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux. Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата означава Community ENTerprise Operating System.

Red Hat Enterprise Linux е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.
Suse Linux Enterprise Server
Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24-36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9-12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.

Debian

Debian е свободна операционна система, отличаваща се от другите най-вече по начина си на разработка и силно развитата си пакетна система.

Debian GNU/Linux е дистрибуция на операционна система, основана на Linux ядрото и е най-известният проект на Debian. Освен GNU/Linux, Debian развива и други проекти – Debian GNU/Hurd, Debian kFreeBSD (с BSD ядро) и други.

Кратка история на проекта Debian

Проектът Debian е основан на 16 август 1993 г. от Иън Мърдок и началото е обявено в публикувания от него манифест на Debian. Целта е била създаване на дистрибуция, която да се придържа към принципите на проекта GNU. Първоначалното развитие на Debian е спонсорирано от проекта GNU за една година – от ноември 1994 г. до ноември 1995 г.

Името „Debian“ идва от името на съпругата на Иън, Дебра (или съкратено „Деб“) и неговото име, Иън. На английски се произнася „дѐбийън“, с ударение на „е“-то.

В началото проектът се развива сравнително бавно и версия 1.х на дистрибуцията Debian GNU/Linux се появява едва през 1996 г. След това започва постоянното нарастване на броя на разработчиците и на качеството на практически най-голямата днес дистрибуция, създавана от общност, отличаваща се едновременно с отвореността си и с прецизната си и подробна организираност. Основната цел на проекта е да се поддържа колекция от качествен свободен софтуер, която да има удобни и ефикасни инструменти за управление.

В историята на проекта са преплетени имената и на някои от радетелите на отвореният код като Брус Перънс (Bruce Perens). Самата дистрибуция си е извоювала името на стабилна, предназначена за технически напреднали потребители, добре поддържана и надеждна.
Пакетна система

Пакетната система на Debian, dpkg и инструментите за работа с нея, основаващи се на Apt, контролират зависимостите между пакетите. Затова Debian е дистрибуция на операционна система със силно проследяване на зависимостите: когато потребителят инсталира програма, се проверява дали за нормалната ѝ работа не трябва инсталирането и/или донастройката на други програми. И ако това е нужно, се прави. По този начин се избягва търсенето на пакетни зависимости „на ръка“, характерно за Slackware и т.нар. „ада на зависимостите“ (dependency hell), познат от по-старите версии на rpm-базирани дистрибуции.

Към средата на 2013 г. само в основните хранилища на Debian (main, contrib, nonfree) са налични около 40 000 пакета.
Хранилища

Debian поддържа няколко типа хранилища, според сигурността на софтуера в тях.

oldstable – остарял стабилен – в момента и под името Wheezy

Когато се издаде нова стабилна версия, старата продължава да се поддържа в продължение на 1 година, но се препоръчва миграция към стабилна. След излизането на Wheezy, бе взето решение за удължаване поддръжката на Squeeze (предишната oldstable версия) до м. февруари 2016 г. Крайният срок на поддръжка на Wheezy не е уточнен, но се допуска, че удължения срок от 4 г. ще важи и за нея.

stable – стабилен – в момента и под името Jessie

Този софтуер е тестван продължително време (около година). Ползват се в стабилното издание.

testing – тестов – в момента и под името Stretch

Името често заблуждава тези, които не са запознати с дистрибуцията. Софтуерът е тестов за следващата стабилна версия, но в същото време е доста стабилен – тестван около 6 месеца в експерименталните хранилища и 2 – 3 седмици в нестабилните unstable/sid хранилища. В тези хранилища се включват актуализациите по сигурността.

unstable – нестабилен – постоянно под името sid

Тези хранилища са буферът между тестовите хранилища и експерименталните. В тях пакетите стоят сравнително кратко време (2 – 3 седмици), но в този период се извършва сериозна работа по напасването им към останалите пакети в системата. В тези хранилища не се включват обновления по сигурността.

experimental – експериментален

В тези хранилища се намира нов, нетестван софтуер. Често този софтуер, след предварителна проверка, се ползва в деривати на Debian (като Linux Mint).

Винаги когато се работи с Debian, трябва да се има предвид, че стабилната stable и тестовата testing или sid версията, са всъщност две различни дистрибуции. Testing не е просто по-нов вариант на стабилната версия, а тестова версия на следващата стабилна версия. Пакетите в нея са несъвместими с тези в предходната версия. Затова никога не трябва да се смесват хранилищата, защото това ще гарантира края на системата.

Backports хранилища

Тези хранилища позволяват включването на нов софтуер (еквивалентен на този в testing) в стабилната версия stable. С добавянето им можете да се сдобиете с ново щатно ядро или нова версия на уеб браузъра, но това трябва да се прави само при необходимост и от опитни потребители.
Инсталация на пакети

Инсталацията на пакети от хранилищата се извършва с APT-GET. Мениджърът сваля пакета от хранилищата, заедно с необходимите зависими пакети, и го инсталира.

Това може да стане директно – команден ред в терминала или с някое от графичните приложения – synaptic, apper, packagekit. Програмата има търсачка, с която се намира желаният пакет, задава се за инсталация и се прилагат промените [[1]] .
Инсталация на локални пакети

Инсталацията на локални (външни за хранилищата) пакети се извършва в команден ред с командата:

dpkg -i път_до_пакета

Този метод е доста несигурен, защото с dpkg -i се инсталира всеки посочен .deb пакет, независимо дали е за съответната система и дали са налични зависимости.

Резултатът често е инсталиран, но повреден и неработещ пакет в системата.

По-безопасен и в същото време лесен метод е инсталацията с графични мениджъри от типа на gdebi (gdebi-kde или gdebi-gtk).

Тези приложения ползват едновременно dpkg -i и apt-get. Когато бъде инсталиран локален пакет с такова приложение, то проверява пакета за съвместимост и инсталира от хранилищата липсващите зависимости [[2]], [[3]].
Актуализация

Според типа на обновяване (надграждане), Linux дистрибуциите са два основни типа – с периодични издания и непрекъснато актуализиращи се (Rolling release). Надграждането в Debian съдържа елементи и на двата типа.

Debian е една от малкото Linux дистрибуции, които поддържат два типа издания – стабилно stable и тестово testing. Периодично, тестовото издание се „замразява“ до стабилно (обявява се излизане Release на новата stable версия). От следващият ден започва разработката на тестовата версия на бъдещото стабилно издание. Хранилищата могат да се конфигурират по такъв начин, че да се поддържа винаги stable, testing и sid версия. Могат да бъдат конфигурирани и само за конкретна версия, чрез изписване на името ѝ, при което, дори при излизане на следващата стабилна версия, надграждане няма да има. С промяна на конфигурацията на хранилищата (може да се извърши само с редакция на една дума в реда с източника), може да се извърши преход от стабилно, към тестово или нестабилно издание.
Графични среди

За Debian са налични много от популярните, съществуващи графични среди за Linux.

На основния инсталационен диск – DVD-1, са достъпни четири от най-често използваните – KDE, GNOME, Xfce и LXDE. В Debian 7 Wheezy, средата по подразбиране GNOME 2 бе заменена с Xfce, а в Debian 8 Jessie отново бе избран GNOME но вече с актуалната версия 3.
Препоръки на Debian за свободния софтуер (DFSG)[1]

Версия 1.1, ратифицирана на 26-ти април 2004 г. Замества версия 1.0, ратифицирана на 5-ти юли 1997 г.

Препоръките на Debian за свободен софтуер (ПДСС), първоначално проектирани като набор от ангажименти, които обещаваме да спазваме, са част от обществения договор и бяха приети от обществото на свободния софтуер като основа за дефиницията за отворен изходен код.

Свободно разпространение
Лицензът на никой компонент на Debian не може да ограничава никого да продава или подарява софтуера като част от софтуерна дистрибуция, съдържаща програми от различни източници. Лицензът не може да изисква процент от продажбите или друга такса при подобна продажба.
Изходен код
Програмата трябва да идва с изходен код и да позволява разпространение във вид на изходен ход и в компилиран вид.
Производни разработки
Лицензните условия трябва да позволяват промени и производни разработки и трябва да позволява те да бъдат разпространявани при същите условия като оригиналния софтуер.
Непокътнат авторски изходен код
Лицензните условия може да ограничават разпространението на променен изходен код _само_ при условие, че не ограничават разпространяването на „файлове-кръпки“ заедно с изходния код с цел модификация на програмата по време на компилиране. Лицензът трябва ясно да разрешава разпространението на резултата от компилирането на променен изходен код. Лицензът може да изисква производните разработки да използват различно име или версия от оригиналния софтуер. (Това е компромис. Проектът Debian препоръчва на авторите да не ограничават променете в никакви файлове, независимо дали са изходен код или резултата от компилиране.)
Без дискриминация на лица и групи
Лицензните условия не трябва да дискриминират отделни лица или групи.
Без ограничаване на начините на използване
Лицензните условия не трябва да поставят ограничения при използването на софтуера за специфични цели. Например, не се допуска забраната за използване в бизнес-организации или за генетични изследвания.
Разпространение на лиценза
Правата, прикрепени към програмата трябва да са приложими за всички, до които тя се разпространява без да е необходим допълнителен лиценз.
Лицензът не трябва да е специфичен за Debian
Правата, прикрепени към програмата не трябва да зависят от това дали тя е част от Debian или не. Ако програмата е извадена от операционната система Debian и се използва или разпространява без Debian, но според условията на лиценза, всички, получили копия на програмата трябва да получават същите права, които биха получили ако програмата е част от Debian.
Лицензът не трябва да засяга друг софтуер
Лицензните условия не трябва да поставят ограничение за друг софтуер, разпространяван с лицензирания. Например лицензът не трябва да изисква всички други програми, разпространявани на същия носител да са свободен софтуер.
Примерни лицензи
Лицензите GPL, BSD и Artistic са примери за лицензи, които смятаме за „свободни“.

Ресурси в България

Българските сайтове за изтегляне, инсталация и поддръжка на Debian са:

[You must be registered and logged in to see this link.]
debian.ludost.net

Стил и пристрастяване

Стилът на работа с Debian е доста различен от стандартния за други дистрибуции с отворен или затворен код. Докато при тях е нужна колекция от CD-та, съдържащи инсталационните файлове и евентуално допълнителен софтуер, при Debian по-лесно е да имате само връзка към Интернет.

Първоначално инсталирате само най-важните части на системата от дискети или малко CD, а след това същинската инсталация, добавянето на софтуер, обновяването до нови версии на системата се извършва чрез Интернет.

Предвидена е и класическа инсталация от инсталационен диск – CD или DVD. При невъзможност да се осъществи връзка с мрежата (съответно хранилищата) е препоръчително да се използва голям инсталационен носител – DVD. Инсталацията на системата се извършва само от DVD-1. Останалите дискове са с допълнителен софтуер, който може да се използва при липсваща връзка с хранилищата.

Системата (благодарение на управлението на пакети APT) е толкова стабилна и добре поддържана, че потребителите ѝ се пристрастяват към Debian и отказват да ползват други операционни системи. За тях понятия като преинсталация, преминаване към нова версия, инсталиране на програми за сигурност губят смисъл, тъй като някои (преинсталацията) са ненужни, а другите се поддържат автоматично.
Дистрибуции базирани на Debian
Български

УСУ, Tilix (вече не съществува).
Други
Ubuntu, Mint, LMDE, Point Linux, Knoppix, Linspire, Mepis, Kanotix, Xandros, SolusOS, Aptosid, Siduction, Parsix, Snowlinux, KWeezy, GNewSense.

Debian е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за ядрото Linux, Debian е налична и за GNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha, amd64, arm, hppa, i386, ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.
Cross Linux from Scratch

Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Linux дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники, като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32- и 64-битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha.

CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н., се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.

Slackware

Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на бъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat – знаеш Red Hat.“ [9]. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.

Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

Slackware е ГНУ/Линукс дистрибуция, създадена от Патрик Волкердинг. Slackware се различава от останалите популярни дистрибуции като Red Hat, Debian, Gentoo, SuSE или Mandriva и се опитва да бъде по-близък до Unix. Прието е да включва само стабилни версии на приложенията и при нея липсват специфични за дистрибуцията конфигурационни инструменти. За Slackware се казва че, „Когато знаеш Slackware, знаеш Линукс… когато знаеш Red Hat, знаеш само Red Hat“.

Версии
История на версиите версия дата
1.0 16 юли 1993
2.0 2 юли 1994
3.0 30 ноември 1995
3.1 3 юни 1996
3.2 17 февруари 1997
3.3 11 юни 1997
3.4 14 октомври 1997
3.5 9 юни 1998
3.6 28 октомври 1998
3.9/4.0 17 май 1999
7.0 25 октомври 1999
7.1 22 юни 2000
8.0 1 юли 2001
8.1 18 юни 2002
9.0 19 март 2003
9.1 26 септември 2003
10.0 23 юни 2004
10.1 2 февруари 2005
10.2 14 септември 2005
11.0 2 октомври 2006
12.0 2 юли 2007
12.1 1 май 2008
12.2 10 декември 2008
13.0 27 август 2009
13.1 24 май 2010
13.37 27 април 2011
14.0 28 септември 2012
14.1 7 ноември 2013

Първата версия (1.00) е пусната от Патрик Волкердинг на 16 юли 1993. Базирана е на SLS Linux. По-късно започват редовно да излизат нови версии (2.0, 3.x, 4.x, 7.x, 8.x, 9.x, 10.x, 11.x, 12.x, 13.x, 14.x).

Последната стабилна версия е 14.1, която включва поддръжка на ALSA, GCC 4.8.2, Линукс ядро 3.10.17 , KDE 4.10.5, Xfce 4.10.1 и всички обичайни инструменти.

В процеса на изготвяне на нова версия на дистрибуцията, разработчиците използват отделен клон за добавяне на нови пакети. Този клон се нарича "-current". След като се създаде нова версия се създава нов клон, който съдържа вече стабилната версия, а работата по следващата продължава отново в "-current".
Философията на Slackware

Според Патрик Волкердинг целта на Slackware е да бъде най-подобната на UNIX дистрибуция. Простота и стабилността са двете най-важни неща за Slackware.

KISS — Keep it simple Stupid или прави нещата просто, глупако! е основната концепция в Slackware, на която почиват всички решения взимани за дистрибуцията. Под просто се има предвид просто и ясно като дизайн на системата, не като просто за крайният потребител. Крайният резултат от прилагането на тази философия е че Slackware е много бърз, стабилен и сигурен като за сметка на това жертва част от леснотата на работа на крайния потребител.

Следвайки KISS принципа в Slackware няма графични програми за настройка, графични инсталатори и други подобни инструменти. Разчита се, че човек, който се занимава със Slackware, знае какво прави и тези неща повече ще пречат отколко ще помагат. Критиците на Slackware твърдят, че тази философия прави нещата трудни за научаване и че се губи много време. Адвокатите на Slack пък твърдят, че прозрачността и простотата на системата правят нейното научаване процес, който е лесен. Освен това човек, който се справя със Slackware обикновено след това няма проблем да се работи с каквато и да е друга ГНУ/Линукс дистрибуция.
Характерни особености
Стартиращите скриптове на Slackware

За разлика от повечето други дистрибуции, използващи SysV, Slackware ползва модифициран вариант на BSD стартиращи скриптове. От версия 7.0 нататък Slackware също поддържа SysV стартиращи скриптове. Това е направено с цел по-голяма съвместимост със софтуера, който се инсталира. Предимството на BSD системата за стартиране е в простия ѝ начин на работа.
Пакетна система

Пактената система на Slackware е съвсем проста за работа и поддръжка. Липсват възможности за dependency checking, но според някои потребители това е една от добрите ѝ страни. Пакетите представляват компресирани архиви, съдържащи съответното приложение и допълнителни скриптове използвани за инсталирането му. От версия 13.0 алгоритъмът използван за компресиране на пакетите е променен от gzip на lzma. Файловото разширение, с което се обозначават пакетите също претърпява промяна от .tgz na .txz. Инструментите за манипулиране на пакетите работят и с двата вида компресиращи алгоритми.
Стабилност и бързина

В дистрибуцията влизат само стабилни версии на програмите. Избягва се ползването на алфа и бета версии, както и на кръпки към програмите, освен тези, които се препоръчват от самите разработчици на софтуера. При компилацията на програмите не се използват всички възможни оптимизации на компилатора пак с цел стабилност. Интересното е, че въпреки това, Slackware е една от най-бързите дистрибуции.
Сигурност
Версиите на Slackware сравнително бързо отразяват поправките в сигурността. На официалният уебсайт на Slackware може да бъде открита препратка за архив на мейлинг листа, съдържаща информация за всички обновявания на приложения, поради проблеми свързани със сигурността. Използват се стандартните версии, които идват от разработчиците, като по-този начин не се добавят нови грешки към програмите. Това, заедно с принципа за простота, води до сравнително малко поправки.

Gentoo

Gentoo Linux е специална GNU/Linux дистрибуция, която може да се оптимизира за всякакви нужди. Gentoo използва пакетната система Portage. Чрез нея потребителят компилира всички програми от изходен код и ги оптимизира за системата си.

С помощта на технология наречена Portage, Gentoo Linux може да бъде сигурен сървър, работна станция, професионален десктоп или система за игри . Поради почти неограничената ̀и способност за пригодяване за различни цели, Gentoo Linux може да бъде наречена мета-дистрибуция.


Какво е Portage?

Portage е сърцето на Gentoo Linux и изпълнява множество важни фукции. На първо място, Portage контролира софтуера в Gentoo Linux. За да използвате най-новия достъпен софтуер за Gentoo Linux е необходимо да изпълните командата: emerge --sync. Чрез тази команда Portage обновява вашето локално "Portage tree" използвайки Интернет. Вашето локално "Portage tree" съдържа пълна колекция от скриптове, която може да бъде използвана от Portage за създаване и инсталиране на най-новите Gentoo пакети. В "Portage tree" има повече от 8000 пакета, като нови такива се добавят непрекъснато.

Чрез Portage могат да се създават пакети и инсталации. За да инсталирате пакет, трябва да изпълните emerge packagename, след което Portage автоматично създава версия на пакета специално за вас, използвайки вашите настройки, като го оптимизира за вашият хардуер и осигурява използването на всички опции в пакета, които сте поискали да бъдат включени -- а тези нежелани от вас изключени.

Portage също поддържа вашата система актуализирана. Изпълняването на emerge -u world осигурява всички желани от вас пакети да са осъвременени автоматично.

Дистрибуцията, кръстена на субантарктическите пингвини, на англ. Gentoo penguins, е базирана на пакетния мениджър Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен, лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.

Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и в момента може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.[10] Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.

Противоречия за наименованието

Фондацията за свободен софтуер настоява дистрибуциите на операционната система да се назовават GNU/Linux, защото всяка от тях използва компонентите на операционната система GNU[12] (започната от Ричард Столман през 1984 г.) и ядрото, създадено от Линус Торвалдс, наречено Linux. В статия по въпроса[13], написана лично от Ричард Столман, се казва:

Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система GNU/Linux. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.
—Ричард Столман, Защо GNU/Linux?

Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по-голяма част от наличните дистрибуции (например Ubuntu, СуСе) наричат себе си само „Linux“. Други, като Debian и Arch Linux, държат на наименованието „GNU/Linux“.
Върнете се в началото Go down
http://smurfa.bulgarianforum.net/t3224-topic#8930 https://www.facebook.com//smurfavratsa
Историята на Линукс - My favorite OS :D
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
BG-HALF LIFE :: Интернет-