Близки на Съни: При смърт пияните шофьори до живот в затвора

На поклонението преди 2 седмици приятели на Съни пуснаха в небето китайски
фенери. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА. "Решени сме да се борим и да променим нещо, защото всеки ден след катастрофата се питам как би реагирала Съни, ако с някого от нас се бе случило същото. Знам, че тя нямаше да остави нещата така, щеше да се интересува от правата си, да търси справедливост."

Думите изрича Райна, най-близката приятелка на 25-годишната Станислава Асенова, която загина при жестоката катастрофа на бул. "Цариградско шосе" на 10 юли т.г. Тогава пиян таксиметров шофьор помете повече от 10 пешеходци на автобусна спирка.
Вчера хората, докоснали се до Съни, я изпратиха на Централните гробища. Урната с праха бе положена в гроба на дядо .

Оттам близките се отправиха към любимото място на момичето - градинката пред Народния театър, където всяка вечер на една от кашпите с цветя поставят нов слънчоглед. Снимки на Съни бяха разлепени из цяла София в деня преди изпращането .
Приятелите и семейството са твърдо решени да започнат борба срещу безобразията по пътищата. Все още обмислят как да реализират многото идеи, които ги спохождат през последните две седмици, и всеки път се питат какво би направила Съни. Знаят, че ги гледа от горе, и искат всичко да е така, че тя да го одобри.

Близките на загиналата жена смятат, че за причиняване на смърт при катастрофа в пияно състояние наказанието трябва да е като за умишлено убийство - да има и
доживотна присъда.

Сега законът предвижда от 5 до 15 г. , а в случай че извършителят признае вината си, се намалява с една трета.

След няколко години виновникът ще излезе от затвора, ще му върнат книжката и отново ще подкара колата, може пак да е пиян, гневи се Райна.
Близките на Съни признават, че не четат публикациите, свързани с таксиджията Михаил Куртев, който с 1,5 промила алкохол в кръвта се качи в автомобила, помля 10 души на спирката на столичния бул. "Цариградско шосе" и отне живота на Съни и 6-годишната Лени.
Интересува ги по-скоро какво могат да направят оттук насетне и не позволяват болката да ги сломи.

Те са решени да искат промяна на законите и да настояват за по-тежки наказания.
Възмущават се, че у нас всичко се случва, след като стане някоя трагедия. Докато изпращат Съни, приятел на семейството коментира, че в останалите европейски столици спирките са оградени с колчета, така че шофьорът, преди да помете хората,
да убие себе си.

Колчетата на спирката на "Цариградско шосе" бяха поставени едва след трагедията.
Една от първите стъпки, които са предприели приятелите на Станислава, е да открият страница в интернет.

Колегите на загиналата жена пък са изработили значки и стикери, на които е изобразено слънце, с надпис "Обичаме те, Съни".

Момичето завършва испанската гимназия, а после европеистика.

Докато е студентка, не спира да работи. Две поредни години ходи на бригади в САЩ, първо в Сан Франциско, а после в Сан Диего, където се труди в голяма хотелска верига. Избрала града, защото бил близо до Канкун, Мексико, където мечтаела да отиде някой ден.

Много искала да пътува в екзотични държави, да посети Гватемала, Панама, Ашрам, макар да си давала сметка, че бедността и страданията, които ще види в Индия, могат много да я натъжат.
"Бе много духовна. Не помня да е нагрубила някого, да е била арогантна, дори да не харесва нещо или някого", казва майка Мира Асенова. Винаги успявала да намери време за приятел, който иска да сподели проблем.
За последно майка и дъщеря се видели в неделя, три дни преди катастрофата. От месец Съни живеела на квартира самостоятелно. Предишната седмица прекарали заедно пет дни на море в Лозенец. Идеята за общото летуване била на Съни. Двете винаги имали много теми за разговор и били много близки. Свързвал ги интересът към света на маите и инките, към екзотиката и любовта към животните.

От години Съни се посветила на грижа за бездомните животинки.

"Часове наред прекарваше в сайтове за кученца", казва майка . Момичето неведнъж вземало бездомни палета в дома си и се грижело за тях, докато се появят осиновители. "Случвало се вкъщи да се съберат по 7-8 кученца", спомня си Мира Асенова. Дъщеря искрено се радвала, когато някое животинче си намери семейство.
Двете дълго плакали от щастие, след като научили, че в Германия поставили протези на кученце, чиито крака били отрязани у нас.

Съни била много състрадателна. Неведнъж се случвало да даде последните
си 5 лв. на бездомник, а после километри да ходи пеша, защото е останала без пари за билет за градския транспорт.

Чувството за хумор е другото качество, което впечатлявало у Съни. Тя успявала винаги да погледне случващото се в живота от комичната страна, не пропускала да иронизира и себе си. Интересувала се от всичко в страната, постоянно четяла и коментирала последните събития - изборите, протестите.

Последната работа на Станислава била във фирма, чийто офис се намира на метри от мястото на катастрофата. Работният й ден приключвал в 19 ч, но на фаталния
10 юли останала още час, за да довърши служебните си ангажименти. Била много старателна и трудолюбива.

За последно двете с приятелката Райна се видели в сряда часове преди трагедията. Обядвали по време на почивката в заведение на бул. "Цариградско шосе". Мечтаели и кроели планове за бъдещето, искали да отидат в САЩ и всеки да се занимава с нещо свое, което му харесва най-много. Разбрали се да се видят отново на следващата вечер и Райна даже отложила няколко ангажименти заради уговорката.

Срещата им обаче така и не се състояла.
Райна знаела, че Съни започва работа в 11 ч сутринта, и в този час влязла във фейсбук, за да поговорят, както всеки ден. Била много изненадана обаче, че приятелката не се свързва с нея. След няколко минути получила съобщение от приятеля на Съни за трагедията.

"На сбогуването дойдоха хора, които въобще не познавам, от местата, където е работила, от кафенетата, където е ходела. Отвсякъде, където е изгряла", благодарна е за уважението и почитта към детето Мира Асенова.
От деня на поклонението преди две седмици тя запомнила силните прегръдки и плача на приятелите. Сигурна е, че сега дъщеря се намира на едно по-добро място и я гледа от горе.  Чувам я да казва: Ти си майка нинджа, просто си прекрасна.
Вярвам, че е на по-добро място, но чисто физически, ще ми липсва много, казва и Райна.
Повече от 15 дни след трагедията Мира Асенова трудно изрича думите катастрофа, погребение, некролог. "Казвам преди Съни и след Съни.
Случката преобърна живота ни", откровена е тя. Признава обаче, че е получила страшна сила да се бори.

"Не знам откъде дойде - дали от Съни, или съм я имала вътре в себе си и преди. Решена съм обаче Европа да преобърна, но да има промяна. Ако ние сами не се преборим, кой ще го стори вместо нас", казва Мира Асенова.

в-к 24 часа