ОДА ЗА РАКИЯТА!

Когато ме остави мойто гадже,
побягнах от тъгата да се скрия
и без да чакам някой да ми каже
дезинфекцирах раната с ракия.
Когато самотата ме затвори
във своята невидима килия,
полекичка вратата ми отвори
бутилка бистра гроздова ракия.
Когато махмурлукът ме подкара
и цепи ме глава на поразия,
спасява ме една рецепта стара -
шкембе чорба и петдесет - ракия!
Амброзия че пили боговете
будалкаха ни. Не на мене тия!
Чете се ясно между редовете,
че на Олимп са къркали ракия.
Със шопска салата, със сух таратор,
с туршия домати, с мезета от сорт -
бе... с гола вода дори си я пия
таз сладка и моя домашна ракия.
Ако си скапан и си гроги,
а където да погледнеш е бакия,
напук на правилата строги
стопли душата с греяна ракия!
Ако накриво гледа те съдбата
и свърши тоалетната хартия,
рисувай запетайки по стената,
свири с уста и поркай си ракия!
В кухничка малка, в панелен затвор,
навън под асмата на селския двор,
дори насред пътя я пия
таз сладка, любима - ракия!