Защитихме "лютеницата с хорцето" в ЕС

[You must be registered and logged in to see this image.]
"Лютеницата с хорото" е вторият български продукт със сертификат за специфично географско указание на пазара на ЕС. Европейската комисия е издала заповед "Лютеница Първомай" да може да се произвежда само от заводи и фабрики в района на града, научи "Труд". Поколения българи разпознават тази лютеница от етикета - танцьори в народни носии, играещи българско хоро.

"В края на март т.г. ЕК издаде заповедта, с която призна нашата лютеница, но досега не сме го обявявали официално, защото чакахме да получим всички документи. Тази лютеница се прави в нашия завод от 60-те години на миналия век и специфичното е, че я правим по технологията на нашите баби, адаптирана към условията на завода. Използваме само български домати и пиперки", потвърди пред "Труд" Георги Банялиев, изп. директор на "Булконс Първомай" АД.

Той добави, че засега само неговият завод може да произвежда защитения продукт, но могат да се присъединят и други местни фабрики, стига да преминат проверки на нашата Агенция по храните, която да потвърди, че спазват защитената в ЕС технология.

"Лютеницата ни се прави от пресни домати, които преди това се съхраняват в асептични танкове, помещение с вместимост 20 тона, което не допуска съприкосновение с въздух и гарантира отлично качество и свежест на зеленчука. Доматите се варят до сгъстяване и не се ползва никакво вносно пюре", добави Банялиев.

В защитената рецепта пред ЕК за "Лютеница Първомай" се допускат влагането на български домати и пипер, захар, олио, сол, черен пипер, кимион и под 1% нишесте.
За първи път през ноември 2011 г. страната ни защити "Горнооряховски суджук" също като продукт със специфично географско указание за района на Горна Оряховица.

За момента суджукът се произвежда от "Стефмарк - Стефан Марков", "Р.А. - 03 - Боби ООД" и "Родопа - Горна Оряховица - 96" ЕООД.

Любопитна подробност е, че в последната компания едноличен собственик бе депутатът от ГЕРБ Христо Христов. Преди 2 години той потвърди пред "Труд", че е бил собственик на дружеството, но откакто е влязъл в политиката, прехвърлил фирмата на съпругата си. Христов бе категоричен, че депутатското му битие не е повлияло за по-бързото одобрение на продукта.

Евросъюзът одобри и филе "Елена"

След над две години процедура ЕС одобри и редица български месни деликатеси, но като продукти с традиционно специфичен характер. Те могат да се произвеждат само в България. Признанието получиха филе "Елена", луканките "Смядовска специална", "Търновска", "Троянска" и "Чумерна". Признанието на ЕС получиха и обикновената и кайзерована пастърма, както и врат "Тракия" и роле "Трапезица".

Родните продукти бяха защитени от сдружение "Традиционни сурово-сушени месни продукти", в което влизат 34 фирми. Наскоро от земеделското министерство съобщиха, че италианската фирма "Кю Чертификациони" със седалище в град Сиена ще одитира всички предприятия.

Още преди официалното разрешение на Брюксел продуктите, произведени по старата рецепта, се появиха в края на 2012 г. на пазара. Тяхната премиера бе на изложението "Месомания", където стана ясно, че цената на патентованите продукти е с около 30% по-висока от тази на обикновените.

За храните, носещи логото на ЕС за продукти с традиционен характер, са абсолютно забранени соята и синтетичните подобрители. Например панагюрската луканка се прави от 60% телешко или биволско и 20% нетлъсто свинско месо.

Има ограничение за количеството сол, а допълнително ще могат да се добавят само черен пипер и кимион. Смядовската луканка пък се прави от двойно смляно месо. 35% е телешко, 45% е свинско, 25% е от гръдна сланина, а на килограм се допускат 22 грама сол.

"Не" за гроздовата ни ракия

На камък удариха опитите на кабинета "Борисов" да защити гроздовата ракия като специфичен продукт на пазара на ЕС, идващ от България. ЕС не признава нашата ракия, независимо че Министерството на земеделието излезе с доклад, в който пише, че "от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през XІІІ-XІV век, т.е. много по-рано от завладяването ни от Османската империя".

В доклада на турската войска, обсаждаща София през 1382 г., пишело: "Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати, само че са навикнали да употребяват вино и ракия".

в-к Труд