Искаме българско за трапезата

[You must be registered and logged in to see this image.]
Българското пак е на мода. Все повече нашенци държат стоките, които слагат на масата, да са "made in BG". Това сочат данните от последното проучване на Галъп интернешънъл, поръчано от Съюз "Произведено в България". 73 на сто от нашенците днес признават, че опитват да купуват родна стока колкото се може по-често. През 2012 г. феновете на бг марките са били с 3% по-малко, показват данните на Галъп. А от съюза са доволни, че анкетираните гласуват с две ръце "за" всички мерки, които държавата е склонна да вземе, за да защити родните стоки по щандовете.

Хляб, мляко и сирене по традиционна бг рецепта - за тях пазят място на трапезата си 91% от нашенците. С тези храни българите не правят компромис. И не биха ги сменили за френска франзела и камембер например. "Българинът не желае да консумира хляб с консерванти и 6 месеца срок на годност, внесен от чужбина", коментира данните на Галъп Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите. Нашенецът е патриот и когато избира зарзават. 89 на сто дават мило и драго за бг плодове и зеленчуци, а 86% не сменят родната мръвка и луканка за пиле от Аржентина и италианско прошуто.

Правим компромис или предпочитаме вносна стока само когато става дума за козметика, тоалетна хартия и битова техника, сочи проучването. "Стоките, влизащи в тази група, не са предпочитани от хората, защото не са характерни за родното производство", коментира Пламен Горанов, изп. директор на Съюз "Произведено в България".

Доверието към родните марки расте през 2013-а, категорични са от Галъп. Тази година потребителите, които в магазина избират според качеството и цената, без да се интересуват кой е производителят, са с 10% по-малко, в сравнение с 2012 г. Със 7 на сто - от 62 на 69%, са се увеличили хората, които страдат, че бг стоките на щанда са малко. За това дали оризът е китайски или от Пловдив нехаят пък най-често младите - между 18 и 25 г. Едва 1/4 от тях търсят на опаковката къде е произведена стоката. А само 1% признават, че открито избягват бг етикетите.

"На този етап родната продукция по пазарите е конкурентоспособна, но трудно бихме се преборили с по-ниските цени в хипермаркетите, до които те стигат, благодарение на зареждането в големи количества", коментира данните на Галъп Лукан Луканов, председател на управителния съвет на "Произведено в България". От съюза отново потвърдиха, че вярват на кабинета "Орешарски" и заявките на властта да подпомогне родните производители. И казаха, че подкрепят идеята на министъра на земеделието проф. Димитър Греков хипермаркетите да предостъпят част от паркингите си на бг производители, за да излагат продукцията си. От съюза си пожелаха цивилизован диалог с големите вериги. Луканов уточни, че на теория хипермаркетите имат желание да допуснат българските производители, но на практика, ако не бъдат намалени цените им за достъп, вратите пред родния бизнес ще останат затворени. "За всички е ясно, че и двете страни са засегнати от икономическата криза, затова трябва да намерим как да си помогнем взаимно", допълни Луканов.
От съюза коментираха и горещата тема в Сирия. Съгласиха се, че задълбочаване на конфликта ще доведе до покачване на горивата. А ако скокът и им е траен, това няма как да не доведе до поскъпване на продуктите от първа необходимост, предупредиха от Съюз "Произведено в България".

65 на сто от млякото е внос

Над 1/4 от БВП на България за 2012 г. - или 20 млн. от 78 млн., е похарчена за внос на хранителни и потребителски стоки, които се произвеждат и у нас, оплакаха се от Съюз "Произведено в България". Според проучвания 75% от зеленчуците и плодовете у нас през миналата година са внесени от чужбина. 85% от месото и 65% от млякото също не са били родно производство. Сходна е ситуацията при дрехите и обувките - 70:30 в полза на вносните стоки.

Бизнесът иска повече сергии

Какво очакват "Произведено в България" от държавата? Ето мерките, на които производителите разчитат, за да вземат глътка въздух:
* Осигуряване на повече ресурси
* Намаляване на бюрокрацията
* Организиране на повече тържища и пазари
* Промени в закона за защита на конкуренцията и ограничаване монопола на големите вериги
* Въвеждане на различни стимулиращи мерки за свиване на сивия сектор - по примера на европейски държави като Словакия, където от септември всяка касова бележка ще бъде смятана за билет за лотарията. Така гражданите ще имат стимул да си ги изискват на касата.