Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта!
Бъдете бели и червени, румени и засмени!

Днес отбелязваме един от най-автентичните български обичаи. От много отдавна на 1 март народът ни закичва близките си с мартеници с пожелание за здраве. Според изследователите на обичаите ни тази традиция води началото си от времето на прабългарите.
Мартениците, които получаваме днес, трябва да се носят или до 9 март – църковния празник на светите 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но преобладаващо винаги е червеното.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според народните традиции на този ден най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка.
Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

Айдее честита и от мене :)