Юнски следобед, забутано, изгнило, умиращо село, жега, задух, и никакъв полъх на вятъра. Жегата можеше да се реже с тъп нож. Спрял съм с едно комби в затънтена, непозната уличка, точно пред входа на малък хранителен магазин, по нареждане, дадено часове назад в телефонен разговор. Седя в колата и чакам, по думите на почти непознатия нов клиент "една жена да дойде при теб и да те доведе направо до обекта, на който ще се работи". Хора влизат и излизат в магазина до мен. В един момент пред входа спира друго комби със същия цвят като моето (с тази "лека" разлика, че не беше натъпкано с техника и няколко алуминиеви стълби на покрива) и от него излиза някаква жена на средна възраст, която се шмугва в магазина.
В колата, която спря имаше двама мъже, които решиха, че трябва да се преместят от другата страна на улицата на сянка, под едно дърво. Преместиха колата отсреща и зачакаха.
След няколко минути от входа на магазина изскочи жената и без да се оглежда се вмъкна при мен, в моята кола. Без да ме погледне хвърли на задната седалка някакъв багаж, седна на пасажерското място, тръшна вратата си и рече:
- Карай, че вече закъсняваме!
Попитах я накъде да карам, защото не познавам селището и не знам къде се намира фирмата, а онази така се стресна и подскочи, все едно е чула или видяла призрак.
След като смени всички цветове на дъгата по лицето си, жената почна да се вайка и да ми се извинява, че направила грешка, че объркала колата, в която се е качила, че нейната кола била съвсем същата и т.н. оправдания в конфузната ситуация, а нейните хора през това време се заливаха от смях от дугата страна на улицата :)
Portal 
Индекс 
Последни снимки 
Регистрирайте се 
Вход 
