Това е нещото, което винаги ми е оставало в главата, след някоя Battlefield игра. Класическата музикална темичка остава една от запазените марки на поредицата на DICE, и това не се е променило и с най-новото й издание. Но разсъждавайки върху начина, по който да започна ревюто, осъзнах, че това е наистина единственото нещо, което ми остава като спомен. Често този период от годината е заклеймен като време, в което излизат само безкрайни поредици на една и съща игра, просто с различна цифра в нейния край. Говоря за игри като FIFA, Madden, Assassins Creed, Call of Duty и именно Battlefield. Въпреки, че тези поредици са достигнали до този матричен модел на производство, продължават да жънат огромни успехи и да се продават милиони копия. В такъв момент се питам, къде е проблемът, в търсенето или в предлагането? Ежегодната борба между Call of Duty и Battlefield/Medal of Honor започна да ми доскучава и не бях много развълнуван за новите игри. Допълнително въодушевлението ми бе попарено от факта, че те ще бъдат издадени на всички възможни платформи, което както знаем не е добър знак. Осъзнавам, че тези франчайзи са се превърнали в бизнес продукт, и издателите нямат намерение да ги пуснат скоро време, но подобряването им, или поне внасянето на нови идеи, няма да им се отрази зле.
Всички знаем, че шведите не са най-експресивните и емоционални хора на тоя свят; те категорично доказват това в Battlefield 4. Поредицата винаги е била мултиплеър ориентирана, но в последните години, с изгряването на Call of Duty, от ЕА решиха, че и Battlefield трябва да има сингъл плеър кампания. Първият им опит, по моите не много достоверни спомени, бе преди две години с Battlefield 3. Играта бе строго критикувана за своята сингъл кампания, но окуражена за мащабния си мултиплеър, контрастиращ с тесните коридори в CoD. За съжаление, нищо не се е променило и тази година.
Сингъл плеър частта на играта е изключително безинтересна, както и не достатъчно кратка. Кампанията продължава 6 до 7 часа, в които няма да се забавлявате. Всички военни клишета са тук. Нивата са просто разхождане от точка А до точка Б, с няколко спирания за малко престрелки. От време на време има и някое ниво с танк, или друго превозно средство, но те са също толкова скучни. Лично аз играх играта на Playstation 3 и срещнах доооста проблеми. Не веднъж се наложи да рестартирам цялата конзола, заради бъгове. В един от тях трябваше да сляза от лодка, но просто играта не ми позволяваше. Друг забавен момент беше преследването на кораб, който винаги стои на едно и също разстояние от теб. Тези моменти развалиха и минималното количество удоволствие, което можех да изпитам от играта.
Играта върви на последната версия на Frostbite 3, но това по никакъв начин не си личи на платформата, на която аз играх. Макар и да няма проблеми с фреймрейта, BF4 видимо се мъчи на 8 годишната ми конзола. Мащабните нива не изглеждат добре, нито от далеч, нито от близо. Възможността за разруха е също толкова скриптирана, колкото беше и в предишните версии на енджина. Флеър ефектите са приятни, но няма как да прикрият останалите визуални недостатъци. Видимо е, че играта е била разработвана основно за РС и следващо поколение конзоли. Единственото видимо подобрение, което забелязах, са лицевите анимации, които заслужават поздравление. Но дори и те не могат да скрият зле написаният сценарий и глупавите шеги по време на игра. Един от моментите, на който нямаше как да се насладя, защото вече го бях виждал, бе началото на играта и песента на Бони Тайлър.
Battlefield 4 – надяваме се, че не сте очаквали много